Е, случи се това, което всички не искахме, но всъщност очаквахме. За първи път от 1989 г. насам българската десница няма реално представителство в парламента…

Много хора се изредихме да приказваме и пишем по въпроса, някои направихме стъпки в различни посоки, но резултатът се вижда!

Горещо се надявам най-сетни всички лидери в дясно да осъзнаят отговорността си и да предприемат необходимото за обединението в дясно. Личното ми становище е, че е крайно време всички дясно мислещи хора да се обединят. Инициатори на обединението трябва да бъдат всички знакови фигури на прехода. Иван Костов, Петър Стоянов, Филип Димитров, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, Любен Дилов, Емил Кошлуков, защо не и Меглена Кунева. Крайно време е да проумеем простичката истина, завещана ни от времето на Кубрат – притчата със снопа пръчки. Ако всички не се осъзнаем, и най-вече така наречените лидери в дясното, няма защо да се сърдим за мизерията в която живеем. И не само. Докато редовите членове на десните партии и техните симпатизанти имат правото да харесват или не всяка от посочените личности, не така стои въпроса със самите личности. Те имат отговорности. Лично според мен, ако никой от тях не направи необходимите стъпки за обединение, това за мен е равносилно на предателство спрямо дясната идея. И по-точно казано умишлен съботаж.

Няма какво да се заблуждаваме, нова дясна партия не може да се роди от нищото. Не може да я има и ако няма личности зад нея. В същото време тези личности трябва да са инициатори на обединението, но не и да се борят за ръководни постове!!! Начело трябва да застанат хора като Мартин Димитров, Радан Кънев, Петър Славов, защо не и Светослав Малинов. Хора разпознаваеми, но и нямащи общо с негативи от предходни управления.

Ако нещо подобно се случи, уверен съм, че при следващи парламентарни избори, подобна дясна формация ще събере най много гласове на десни избиратели! Има огромен брой хора, гласували за ГЕРБ, заради липсата на реална дясна алтернатива.

Ако обединението не се случи, означава, че всички тези, които по едно или друго време са били начело на държавата, и всички дясно мислещи хора сме подкрепяли, всички те са ни лъгали – не са били на необходимото ниво, егото им е по-голямо от отговорностите пред страната!

Изключително ме изненада този резултат- че се оказахме без дясно пространство. Политическият ни живот е в изключително дълбока криза... Наред с другите. Че са ни малко.
Трагично!