Постинг
13.11.2011 12:29 -
Още за десните партии
Напоследък май стана модерно да се говори за дясното, за нуждата от нова дясна партия. И аз като останалите ще напиша, какво мисля по въпроса.
За тази цел първо ще коментирам защо се споминаха традиционните десни партии – СДС и ДСБ. Смятам това за важно, защото ако не осъзнаем ,къде са допуснатите грешки, то няма защо да се чудим защо следващ десен проект ще бъде обречен на неуспех. Причините за неуспеха според мен могат са се разделят на три големи групи:
- Идеологически - Организационни - Личностни
Естествено, най-сериозни проблеми са свързани с идеологията. Старите десни партии не успяха да се адаптират към новите политическа обстановка в страната, след като бе извършена приватизация на държавните предприятия, след като България бе приета в НАТО и ЕС. Първо – антикомунистическия изказ. Вече сме второто десетилетия на 21=ви век. Днес комунизма отиде там, където е и фашизма – в историята. Естествено, това е важно и не бива да бъде забравяно. Естествено, трябва да се учи и в часовете по история. Но там му е мястото. Да обосноваваш днешни политически действия от гледна точка на антикомунизма – това вече е остаряло и говорещия никога няма да бъде разбран, всеки ще го мисли за „динозавър”. Същото е и с русофобството и русофилството. Да в края на 80-те години на всички ни беше писнало от тази икономическа, политическа и културна зависимост от СССР. Тогава такъв изказ можеше да бъде посрещнат със задоволство и разбиране. Днес след 2 години нещата не са същите. Днес живеем в един глобален свят. Свят на интернет технологиите. Свят на международните корпорации и банки. Светът се измени. Измениха се икономическите реалности. Крайно време е бъдещите „десни” да защитят националния интерес – без да се свързва с апетита на големите политически играчи. Нека запитам – защо „Северен оток” може да се реализира, а „Южен поток” да не може? Какво, италианците изглежда са будали и не разбират геополитическите мераци на руснаците? Не е ли същото с Белене? Според мен трябваше да има коментар нужна ли ни е ядрена енергетика, или не? И ако отговорът е положителен – имаше както руски, така и френски, канадски и други технологии. И тук е една от грешките на СДС начело с Костов – тогава беше времето, когато трябваше да бъде поставен и решен този въпрос. Истината е друго – този въпрос изобщо не бе поставен на обсъждане, а бе решено да се заложи на зелените технологии в енергетиката. Да, Иван Костов и до днес защитава тази позиция. Но нямаше национален дебат. А за това трябваше да има и референдум! След като еднолично решаваш нещо, следва и друго – другия който дойде след теб решава еднолично друго и т.н... Според мен днес трябва да се води твърда дясна независима политика – целта трябва да една – действителен икономически растеж и подобряване жизнения стандарт на хората. Основния изказ, основния говор трябва да бъде в това – по-добър и по-охолен живот!
На второ място от съществено значение са организационните структури. Видя се как всички „десни” привърженици преливаха от СДС в НДСВ. От НДСВ в ГЕРБ. На това трябва да се сложи край. В смисъл – тези „партийни членове” не отиват в партиите заради убеждения, Те отиват там само за едно – за извличане на облаги – назначаване на службица, даване на обществена поръчка и т.н. Ето как „връзкарството”, корупцията е неразривно свързана с управляващите партии. Т.е. трябва да се намери добър начин за приемане на членове – новата партия не бива да бъде „масова”, по-скоро може би трябва да бъде от елитарен тип. Естествено, това е за коментар, но е възможен вариант. В никакъв случай не бива да се допуска тоа, което са сега десните партийни структури – независимо на СДС или ДСБ – някакви сини крепости, където могат да виреят само хора съгласни с местните ръководства. Всичко е изродено до крайност. И резултатите се виждат!
Личностите. Също голям проблем. За Иван Костов или против Иван Костов. За Петър Стоянов или против Петър Стоянов и т.н. Трагедия... а истината е простичка – Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов са все личности оставили забележителни следи както в синята партия, така и в историята на страната ни. Противопоставянето на един с друг може да се окачестви само с една дума – тъпо! Всички бивши сини лидери са едно богатство, те трябва да получават уважение и техният опит винаги трябва да се ползва. Но не и като настоящи ръководители. Те са политически „изхабени”. В смисъл – по време на тяхното управление освен позитиви, те са натрупали и негативи. Няма значение дали тези негативи са в резултат на наистина грешни политически действия. След като си допуснал да ти излезе име, трябва да си носиш кръста! И да се даде път на професионалисти. Подчертавам, не на млади хора, а на професионалисти. Да се намерят способни хора, които да умеят да говорят опростено, увлекателно. Но да могат и да мислят с няколко хода напред. Това не е работа за младежи! За това се провали и Мартин Димитров. Не успя да понесе голямата тежест и се огъна. Бойко Борисов спечели с това – с простия и убедителен изказ.
Задачата не е лесна. Да се намерят верните послания, да се намери и кой да ги изкаже...
За тази цел първо ще коментирам защо се споминаха традиционните десни партии – СДС и ДСБ. Смятам това за важно, защото ако не осъзнаем ,къде са допуснатите грешки, то няма защо да се чудим защо следващ десен проект ще бъде обречен на неуспех. Причините за неуспеха според мен могат са се разделят на три големи групи:
- Идеологически - Организационни - Личностни
Естествено, най-сериозни проблеми са свързани с идеологията. Старите десни партии не успяха да се адаптират към новите политическа обстановка в страната, след като бе извършена приватизация на държавните предприятия, след като България бе приета в НАТО и ЕС. Първо – антикомунистическия изказ. Вече сме второто десетилетия на 21=ви век. Днес комунизма отиде там, където е и фашизма – в историята. Естествено, това е важно и не бива да бъде забравяно. Естествено, трябва да се учи и в часовете по история. Но там му е мястото. Да обосноваваш днешни политически действия от гледна точка на антикомунизма – това вече е остаряло и говорещия никога няма да бъде разбран, всеки ще го мисли за „динозавър”. Същото е и с русофобството и русофилството. Да в края на 80-те години на всички ни беше писнало от тази икономическа, политическа и културна зависимост от СССР. Тогава такъв изказ можеше да бъде посрещнат със задоволство и разбиране. Днес след 2 години нещата не са същите. Днес живеем в един глобален свят. Свят на интернет технологиите. Свят на международните корпорации и банки. Светът се измени. Измениха се икономическите реалности. Крайно време е бъдещите „десни” да защитят националния интерес – без да се свързва с апетита на големите политически играчи. Нека запитам – защо „Северен оток” може да се реализира, а „Южен поток” да не може? Какво, италианците изглежда са будали и не разбират геополитическите мераци на руснаците? Не е ли същото с Белене? Според мен трябваше да има коментар нужна ли ни е ядрена енергетика, или не? И ако отговорът е положителен – имаше както руски, така и френски, канадски и други технологии. И тук е една от грешките на СДС начело с Костов – тогава беше времето, когато трябваше да бъде поставен и решен този въпрос. Истината е друго – този въпрос изобщо не бе поставен на обсъждане, а бе решено да се заложи на зелените технологии в енергетиката. Да, Иван Костов и до днес защитава тази позиция. Но нямаше национален дебат. А за това трябваше да има и референдум! След като еднолично решаваш нещо, следва и друго – другия който дойде след теб решава еднолично друго и т.н... Според мен днес трябва да се води твърда дясна независима политика – целта трябва да една – действителен икономически растеж и подобряване жизнения стандарт на хората. Основния изказ, основния говор трябва да бъде в това – по-добър и по-охолен живот!
На второ място от съществено значение са организационните структури. Видя се как всички „десни” привърженици преливаха от СДС в НДСВ. От НДСВ в ГЕРБ. На това трябва да се сложи край. В смисъл – тези „партийни членове” не отиват в партиите заради убеждения, Те отиват там само за едно – за извличане на облаги – назначаване на службица, даване на обществена поръчка и т.н. Ето как „връзкарството”, корупцията е неразривно свързана с управляващите партии. Т.е. трябва да се намери добър начин за приемане на членове – новата партия не бива да бъде „масова”, по-скоро може би трябва да бъде от елитарен тип. Естествено, това е за коментар, но е възможен вариант. В никакъв случай не бива да се допуска тоа, което са сега десните партийни структури – независимо на СДС или ДСБ – някакви сини крепости, където могат да виреят само хора съгласни с местните ръководства. Всичко е изродено до крайност. И резултатите се виждат!
Личностите. Също голям проблем. За Иван Костов или против Иван Костов. За Петър Стоянов или против Петър Стоянов и т.н. Трагедия... а истината е простичка – Филип Димитров, Иван Костов, Петър Стоянов са все личности оставили забележителни следи както в синята партия, така и в историята на страната ни. Противопоставянето на един с друг може да се окачестви само с една дума – тъпо! Всички бивши сини лидери са едно богатство, те трябва да получават уважение и техният опит винаги трябва да се ползва. Но не и като настоящи ръководители. Те са политически „изхабени”. В смисъл – по време на тяхното управление освен позитиви, те са натрупали и негативи. Няма значение дали тези негативи са в резултат на наистина грешни политически действия. След като си допуснал да ти излезе име, трябва да си носиш кръста! И да се даде път на професионалисти. Подчертавам, не на млади хора, а на професионалисти. Да се намерят способни хора, които да умеят да говорят опростено, увлекателно. Но да могат и да мислят с няколко хода напред. Това не е работа за младежи! За това се провали и Мартин Димитров. Не успя да понесе голямата тежест и се огъна. Бойко Борисов спечели с това – с простия и убедителен изказ.
Задачата не е лесна. Да се намерят верните послания, да се намери и кой да ги изкаже...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
