Вече наистина ми писна! 10 години живях с надеждата, че СДС ще намери верният път и ще съумее отново да накара избирателите да припознаят старата дясна партия и като реалната съвременна дясна алтернатива. Уви, това не се получава! Продължава кретането, лутането, празните приказки. Включително и сега – когато от една страна имаме кандидат за президент от БСП, а от друга кандидат от сродна в ЕНП партия, нашите герои пак не посмяха да вземат ясно становище! Какъв съвет получиха избирателите – отидете и гласувайте. За кого? И после се чудят защо им пада подкрепата. Ще пада! Не знам, изглежда, че синята коалиция има една единствена цел – да вкарва част от ръководството си в парламента, а на другите – майната им!!! Това им е политиката.
Преди две години(а и по-рано) застанах твърдо зад избора на Мартин Димитров за председател на СДС. Заради идеята за нови лица. За млади хора, които да влеят нов младежки дух в закостенялите идеи, изповедани от старите ръководства. Уви, не се получи, Мартин Димитров предпочете да се лепне към статуквото, не му стигнаха силите, а може би и компетенциите да поведе партията към възходящи позиции!
И сега какво се получава? Има ли виновни за краха? Изглежда няма. Има ли оставки? Няма…
Тъжно… Това вече но може да бъде моята партия. Не може да се отъждествява дясна политика с антикомунизъм! Не може да се отъждествява дясна политика с росуфобство! Това бяха идеите на 90-те години. Тогава бяха актуални. Вече не са. И за съжаление никой не го разбира. Да са живи и здрави. Както е тръгнало, СДС отива бавно и сигурно на бунището на историята! Изглежда, за съжаление, там му е мястото!