Нека ви припомня нещо от Робърт Джордан:

„Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново.“

В случая няма да говоря за такива големи отрязъци от време. Но ще ви върна в мрачните времена след 9.IX.1944. Времената на незаконно отнемане на имущество. Времената на народния съд, когато бе посечена почти цялата българска интелигенция. Времена на диктатура и мракобесие… Времена, когато пролетариите ревяха: Убийте ги! Вземете им парите и земите!

Изглежда тия дни може пак да се върнат! Защо? Заявките за създаване на специален съд. Или за промените в Закона за конфискуване на незаконно придобито имущество. Начина на работа на родната полиция. Липсата на диалогичност при вземане на решения…

Не ни ли връща всичко това в онези мрачни времена? Промените в закона за отнемането на незаконно имущество предвиждат „гражданска конфискация“. Т.е. отнемане на имущество без съд и присъда. По какво се отличава от национализацията? Кой и как ще решава кое е законно и незаконно, след като това няма да е съда???

След като властта е безсилна да се справи с законови средства с престъпност, с нарушаване на закона, нашите властимащи стигат до логичното заключение, че след като съда е виновен, най добре е да се прескочи, да няма съд. А за големите „дела“ да си направят един отделен съд, който е по-съд от обикновения съд… За всичките им неблагополучия са виновни всички предишни… И така сигурно и до хан Аспарух!