Повод на напиша този редове е постингът на Надежда Михайлова по повод раздялата ни с големия човек Александър Божков.
http://www.nadezhdamihaylova.eu/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000022&g=
Думите и отразяват точно чувствата, които изпитвам и аз.
Но тук искам да се спра на нещо друго – на отношението ни един към друг, за това доколко сме израснали и доколко има толерантност помежду ни.
За това колко са силни написаните думи и какви са последствията от тях. Всички си спомняме що помия се изля към управлението на Иван Костов след края на неговия мандат, та и до сега. 99% от написаното бе/е измислица, но пораженията са нанесени. Лошото е, че от тази болест изглежда се заразиха всички – всеки почна да изнася недоказани факти за опонента си, без да съзнава, че това вреди не само на неговия опонент, а и на него самия. Иван Костов, Александър Божков, Стефан Софиянски, Надежда Михайлова – всеки хвърляше помия върху тях, без да се интересува от последствията, без да се интересува, че това може да навреди не само на конкретната личност, а и на цялата идея. Да не говорим, че имаше и хора, които това и целяха – комунистите. Надяваха се по този начин да премахнат своите опоненти от политическата сцена. И донякъде успяха. Сега бумерангът се връща – започнаха хули срещу Станишев и дружина. Всеки ден Бойко и министрите му изнасят факти, как се е крало, колко некомпетентно било управлението. Целта е същата – да се унищожи опонента. Не се явявам защитник на тройната коалиция, нито най-малко на бившите комунисти. Но мястото на прегрешилите е в съда – там трябва да се установи истината и който е крал – в затвора!
Не е мястото в пресата да охулваме политическия си противник по толкова глупав начин. Бедата е, че огромна част от политиците ни не го разбират. Не случайно Слави заговори за смяна на системата. Защото на всички им писна от този бардак.
И някак си встрани остава действителността – е ли това наистина бардак или само така се представя? Кой има сметка от това? За съжаление повечето ни политици не са на необходимото нива да осъзнаят, че хулите не водят напред. Те водят до кръгово движение. И така оплювайки целия политически елит до къде ще стигнем? Да ни управляват хора Като Волен или Яне? Това ли искаме?
Този начин на говорене води до едно – систематично унищожаване на водещите ни политици...
И накрая ще се върна на Александър Божков – така наречения „Господин 10%”. Да той успя да докаже, че е невинен! Но дали коварната болест не е вследствие на насаденото мнение в обществото? Дали не са думите тези, които го убиха?Вярвам, че е така! Толкова много хора съм виждал как страдат и се разболяват от вменена вина... Някои си отиват от тази свят, защото не могат да понесат страшната тежест...
За това и журналисти и политици трябва да разберат, че трябва да говорят само, когато има доказани факти.
Другото вреди, не помага!
