Изборите минаха. Резултатите са известни.

Безапелационна победа на дясната идея и тотална загуба на тройната коалиция. Това искахме. Получи се!

Но сега следва и въпроса – какво следва нататък? По отношение на парламентарната дейност, мисля там всичко е ясно и алтернативи няма. Не е така въпросът с политическата дейност на партиите. Трезвия анализ показва, че автентичната десница има перспективи за развитие. Но според мен тези перспективи са свързани само и единствено през обединението на двете партии.

На резултата под 7% може да се гледа от две страни – да, от една страна това е достатъчно за гарантиране на дясното управление на страната, но от друга, повече от ясно е, че ако не се предприемат навременни мерки, най-вероятно следващия парламент ще се размине без партиите от синята коалиция. По места в страната положението е изключително тежко. Трябва да се оперира бързо и дълбоко. За да ни има и нататък.

Искам всички да обменим мнение по въпроса. Какво мислите? Как виждате бъдещето?

докато не се оформи управляващото мнозинство в парламента, не е актуално да се правят стратегически прогнози и препоръки. След това обаче, ще се наложи веднага да се направят може би болезнени стъпки и в двете партии. Някой да отиде зад завесата, друг да излезе пред нея, за да се стиковат условията за обединение. Защото това обединение е жизнено необходимо за бъдещето на синята идея.

Прав си, че пред партиите от Синята коалиция вече стоят много по-сериозни и дългосрочни задачи. Постигнатото, маже да бъде окачествено като успех само към днешна дата и като първа крачка. Въпросът е оттук накъде. И нямам предвид участие в правителството на ГЕРБ, а наистина вътрешното развитие на партиите. Лично аз не смятам, че трябва да има обединение между СДС и ДСБ. Коалиционно управление е по-добрия вариант, след като се нагледахме на лидерски грешки. На този етап взаимния контрол на политическите субекти е за предпочитане.
Пред СДС стои с особена важност възстановяване, обновяване и преструктуриране на местните организации. Неприятно ми е да го кажа, но със старите... муцуни по места, нищо ново и полезно за партията няма да се постигне. По-голямата част от тях открито бяха против взаимодействието с ДСБ и продължават да са. Местните клубове са в отчайващо състояние - повечето съществуват само на хартия, а броя и районирането им е от времето, когато партията беше в пъти по-голяма откъм членове. Така че на лидера на СДС предстои много тежка година във вътрешно организационен план. Ако си позволи да пренебрегне тази задача и се посвети на чисто софийски изяви - на следващите местни избори партията ще претърпи сериозен провал.
ДСБ на пръв поглед е в добра кондиция. Лидерът и Иван Костов успя да се "завърне на бял кон в политиката" (нека употребя този живописен израз). Очевидно времето на самоизолация е отминало и този български политик с безспорен опит показа, че има какво да даде на българската политика и страната си. От друга страна, следите от дългогодишната негативна кампания срещу него няма да бъдат изличени скоро. Пред ДСБ стои задачата да излъчат новите си лица и специалисти. Старите, опитни лица трябва да се оттеглят от светлините на прожекторите и да се захванат със сериозна партийна работа, за което имат добър потенциал. Но в публичното пространство трябва да се появят нови лица. Опитът на СДС доказа, че това е успешен ход.
Има и нещо друго. ГЕРБ все още е нестабилна формация. Спечелването на тези избори не е гаранция, че имаме стабилно дясно пространство. Вотът за ГЕРБ има различни мотиви, включително и отрицателен (гласува се против БСП, ДПС...). На мен лично не ми е ясно и дефинирано още ядрото на тази партия. Но, предполагам периферията е много по-голяма. Иначе казано, на следващите избори резултатът на ГЕРБ може и да не е толкова убедителен (все пак не знаем как ще управляват, как ще се отрази кризата и т.н.). Единствените ясно дефинирани десни политически субекти са партиите от Синята коалиция. На тях се пада ролята и тежеста на гаранти за дясно мислене в България.

Всичко което пишеш е вярно.
Но е вярно също, че ако двете партии не се обединят, почти сигурно е, че до 2 години ще изчезнат от политическото пространство.
Не виждам как двете партии ще решат самостоятелно съществуващите проблеми:
- Не виждам как СДС сами ще се преборят с остатъците от клиентелата които са се „бетонирали” по места – без тотална реорганизация това е невъзможно. Не е по силите нито на Мартин Димитров нито на друг!
- В другата партия – също има проблем, който на всички е ясен и не виждам нужда да коментирам.
Единствения изход и за двете партии е обединението, само тогава ще може да бъде отправена напълно сериозна заявка за промяна, заявка не за подкрепа на управлението, а заявка за управление на страната!

Ако следваме логиката би трябвало Герб да се обърне към Атака,защото повече имат като процент от синята коалиция и прегърнаха в един момент повечето и призиви.Но като знам, че това е театър на висшата политическа номенклатура съм сигурен,че ще прегърнат бившия разбивач на държавата Костов.Има време да се убедим в намеренията на бате Бойко и дано съм сбъркал:)

В началото СДС беше съюз от няколко партии и движения. Силата му се коренеше в консенсуса между различно (но демократично) мислещи хора. Последва проекта СДС, където всички (или повечето) бяха обединени под една структура. Опитът доказа, че явно този начин не е правилния. Сега предлагаш да го повторим. Защо? За да имаме отново лидерски грешки? За да отнемем правото на дясномислещия човек да избере по-добрия проект? За мен това не е правилно. Аз лично много се радвам на проекта Синя коалиция откъм двете му понятия - синя и коалиция.
Казваш, че на Мартин ще му е трудно с екипът си да се пребори с местните бетоновози. Ами, нека му е трудно. Ако не успее да ремонтира партията, на която е лидер откъде накъде ще има претенции, че може да ремонтира държавата? Те лидерите се раждат в битки, не в оперетни изяви. Не случайно казах "и екипът му". Ако той си мисли, сам да се справя още отсега да го пишем отписан. Всеки сериозен лидер ВИНАГИ има екип от хора, с които работи в една посока и общи усилия. Няма човек, (колкото и велик да е) да може и знае всичко. Така че да запрятат ръкави и да почват, че оборите са по-големи и от Авгиевите.
Другата партия (т.е. ДСБ) има проблем с кофтия имидж на лицата в него. То това е ясно и на сляп кон. Докато ДСБ се идентифицира само с Костов. Така ще е. Значи първата им задача са новите лица. Но толкова качествени и политически продуктивни, че да могат безпроблемно да битуват редом с лидера си Костов. Защото честно казано аз не виждам начин да има ДСБ без Костов (хубав лош все тая). Като гледам поведението му към Мартин Димитров съм склонен да мисля, че Костов ще даде път на нови лица без познатия ни отпреди години Командирски стил. Пък и в негова полза ще е. Друг е въпросът имат ли ги тези личности в ДСБ. Тук правя уговорка, че за мен възрастта не е от значение.
И за двете партии много важен е проблемът с политическото израстване на кадрите им. Там има много сбъркани неща. Там трябва да се мисли как се създават политици и се "пускат" на политическата сцена. След като няма количество, трябва да се обърне внимание на качеството :)

Вглеждайки се в миналото, трябва да се правят необходимите поуки за в бъдещето.
Носталгията по 90-те години е разбираема, но не върши работа. Ако се погледне трезво на нещата какво виждаме? Един постоянно стопяващ се твърд електорат. И нищо друго. Политически неангажираните граждани не гласуваха за настоящия проект. Факт. Изборният резултат не е добър. Проекта щеше да е успешен, ако процентите нa Синята коалиция бяха надхвърлили 10%. Настоящите 6.7% са само от твърдия електорат, който постепенно се стопява. Да напомня, че в предния парламент двете партии общо имаха над 20 депутати!
Така че, да се говори че проекта е успешен е пресилено. Не е и провал. Според мен резултата е някъде около средата. Но с тенденция да слиза надолу. Затова говоря за мерки. Колкото по-навреме, толкова по-добре!

Проектът Синя коалиция се появи късно. При това със силна вътрешна съпротива (вероятно откъм личности в двете партии). Първата му изява беше на тези избори. Всичко това на фона на Юруковите простотии, ЦИК-овите саботажи и съдебните водевили. Както казаха и двамата лидери, тази коалиция нямаше възможност да развие тезите си и вижданията си за българия пред избирателите. (Въпреки това според мен направи най-добрата и разумна предизборна кампания). Изпълни и първата си цел - влизане в парламента като гарант за дясноцентриско управление от европейски тип. Трябва ли да припомняме, че преди месеци политолозите "предричаха", че нито ДСБ, нито СДС ще минат 4-те процента (даже и заедно, според някои). Така, че аз гледам на случилото се по-скоро като успех и първа крачка. Много важно е колко бързо и какви ще са следващите крачки. Синята коалиция страда най-вече от дефицит на време. Вероятно разбират, че представянето на местните избори ще е от изключителна важност за новия им проект. Стартовите позиции са добри.
Според мен на този етап е твърде рано дори да се обмисля идея за сливането на двете партии под някакво ново име или вливането на едната в другата. По-добре е да се работи върху визията за Синята коалиция. И без това активите вече работят съвместно. Ако е рекъл Господ, след време процесът на обединение може да дойде по естествен начин (или да не дойде изобщо) :)

При всичките проблеми съпътствували СИНЯТА КОАЛИЦИЯ преди и по време на Изборите,все пак е факт,че за по-малко от месец време успяхме да спечелим нови 80 000 гласа!Това не е никак малко!Предстои работа и дано оптимистичните сценарии се сбъднат!

Дано! :)