Както е написал Робърт Джордан - „Няма начала, няма краища при въртенето на Колелото на Времето” – не ви ли се струва, че вече 17 години сме „зациклили” и се въртим в кръг? Един и същ сценарий се повтаря и повтаря и краят му не се вижда... И започваме да виним лидерите, дясното, лявото, народа и какво ли още не за собствените си неудачи и никой не смее да види и да се вгледа в истинските причини за това. И защо – защото фактите няма да ни харесат, защото фактите не ни изнасят!
Ще се опитам да формулирам няколко проблема от които страда цялата ни политическа система, като естествено „заболяването” в някои партии е много по-сериозно отколкото в други.
И така, нека първо си зададем следния въпрос – как така, наши съграждани, които познаваме и които до вчера сме смятали за едни от нас, от нашата черга, така да се каже, как така след като влязат в парламента изведнъж се променят? Стават други личности – едни такива „важни”, много ангажирани, много отговорни и т.н. А в действителност – не ходят на работа – всички виждаме празните парламентарни банки, всички виждаме лимузините в които се возят и охолството в което тънат и като излязат от парламента какво – за масата от тях – пак старата мизерия. Този пример може да се приложи не само към парламента, а към всички политически позиции, които дават някаква власт. Според мен отговорът е сравнително елементарен – това е така, защото там се изпращат неподходящите хора – това обикновено са учители, доктори или държавни служители, т.е. все хора които не произвеждат продукт, а хора, които консумират продукт. Не ме разбирайте погрешно – безкрайно уважавам посочените професии, но определено смятам, че за да може човек да управлява, да се занимавал със законодателна дейност се искат по-различни качества, т.е. отивайки на подобни позиции повечето хора надминават своето ниво на компетентност и не са в състояние да изпълняват добре служебните си задължения. Затова не трябва да се учудваме, че има хора, които не са внесли нито един законопроект, не са говорили нито веднъж от парламентарната трибуна. Този тип хора владеят до съвършенство едно единствено нещо – апаратната игра – и я играят отлично. Така стигаме до първото заключение – некомпетентност на политическата ни класа. Некомпетентност съчетана с амбиция за власт (за да се нарежда, не за да се работи – напротив, този тип хора са определено мързеливи).
Не по-малък проблем е тоталната липса на толерантност, желанието винаги да се наложи собствената гледна точка над гледната точка на опонента. И ако, не дай си боже се окажеш в малцинство, веднага следва разцепване и оплюване на опонентите. Естествено има го и другия вариант, вижда се, че не е възможно отцепването, тогава следва другото – оплюване на опонента къде и както може, независимо от повода, важното е да се омаскари всичко. Т.е. неизмерима е глупостта човешка... Сигурен съм, че казаното ще важи и за местните избори.
Колелото на времето се върти, всичко се повтаря, нищо не се променя. Докато в политиката не се включат нови хора, млади хора, символ на нова надажда...
