Старите лидери се оттеглят. Днес Петър Стоянов си подаде оставката, вчера Иван Костов заяви същото. И логично възниква въпроса – И сега накъде – защото пътища много, но за съжаление правилният е само един. Моля се само техните наследници да не се окажат и техни копия! Защото от това никой няма да има полза. Ето да вземем хора като Димитър Абаджиев и Николай Младенов – опитаха се да кажат това още преди година, но какъв бе резултата – изгониха ги! Казват, че са напуснали доброволно, а аз бих казал – доброзорно.
Защото истинското обединение минава през реално осмисляне на политическата обстановка в страната, истинското обединение минава през поставяне на нови реални цели, нова платформа, която да бъде чута от мнозинството българи.
Ако това се случи, сигурен съм, много хора ще припознаят новата дясна идея и за пореден път ще я последват.
Но има и друг път – на отрицанието, на налагане на своите разбирания над тези на своите потенциални съмишленици и това ще бъде окончателни крах на дясното. И като резултат, то ще бъде заместено от друго псведо дясно, което няма да се харесва и на двете страни.
Време разделно или време обединително – това е въпроса – и това зависи от всички нас, привържениците на дясната идея. Аз подавам ръка, а има ли кой да я приеме?
23.05.2007 14:14
25.05.2011 07:49
25.05.2011 11:31
25.05.2011 13:30
25.05.2011 14:20
25.05.2011 14:58